Веселин Ханчев Посвещение

Красимир Георгиев
„ПОСВЕЩЕНИЕ” („ПОСВЯЩЕНИЕ”)
Веселин Симеонов Ханчев (1919-1966 г.)
                Болгарские поэты
                Перевод: Владимир Стафидов


Веселин Ханчев
ПОСВЕЩЕНИЕ

За да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори,
ти всяка вещ и образ покрай тебе
открий отново и пресътвори.
 
Пресътвори ги ти като лозата,
затворила пространствата в зърна,
като дървото в плод, като пчелата,
създала мед от пръст и светлина;
 
като жената стенеща, в която
по-траен образ дири любовта,
като земята връщаща богато
и облаци, и птици, и листа.
 
О, трябва всяка вещ да се изстрада,
повторно всяка вещ да се роди
и всеки образ, който в теб попада,
да свети с блясък непознат преди,
 
и мислите да правят в тебе рани,
мъчително и дълго да тежат
и всяка мисъл в тебе да остане
като зарастнал белег в твойта плът.
 
Как иначе това, което вземаш,
стократно оплодено ще дадеш
в горещи багри, в щик или поема,
в космичен полет и в чугунна пещ?
 
Как то ще стане дирене сурово
и кратък залез, и другарска реч,
и падане, и ставане отново,
и тръгване отново надалеч,

и ласка по косата и засада,
и хоризонти с мамещи звезди?
О, трябва този свят да се изстрада,
повторно трябва в теб да се роди

и всяка вещ и образ покрай тебе
сърцето твое да пресътвори,
за да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори.


Веселин Ханчев
ПОСВЯЩЕНИЕ (перевод с болгарского языка на русский язык: Владимир Стафидов)

Чтоб ты остался в памяти народной,
Чтоб ты оставить мог свои следы,
Постигни всё, что только есть в природе
Аж вплоть до самой малой ерунды.

И ты роди – рожает виноградник,
Живут миры в малюсеньком зерне,
Как пчёлам мёд свой выдаст палисадник
Набравшись сил от солнца по весне.

Как женщина, стенающая в утро,
Дарует жизнь эпохи и века
И как земля по вечному маршруту
Как дерева, орлы и облака.

Любая вещь истребует страданий,
Но ты её пожалуйста роди.
И всякий образ пусть в итоге станет
Твоей звездой чтоб людям посветить.

И думы пусть гнетут тебя и ранят
Невыносимо, долго, тяжело
И никогда пытать не перестанет
Вдруг потеряет память твоя плоть.

Всё что возьмёшь стократно приумножишь
Твой должен быть прекрасным каждый плод,
Варить чугун, писать поэмы тоже
Или отправиться в космический полёт.

Когда устанешь ты рождая слово,
Когда нет сил, и хочется, уснуть,
Ты упадёшь, но поднимайся снова
И отправляйся снова в этот путь.

Тебя судьба по голове погладит
И свод тебя небесный пощадит.
Мир настрадается и может быть поладит
И ты его опять в себе роди.

Пусть всякий образ будет обнаружен
Пусть будут с миром все твои труды,
Чтоб ты всегда был людям мил и нужен,
Чтоб сохранились все твои следы.